1. Мотивация – причинността на индивидуалното поведение ( субективните, вътрешни причини).
В психичното планиране причините не се свеждат до представата на човека (нещо като различни видове съзнание). Мотивацията в психологията и в правото означава различни неща: в психологията – събирателно наименование на всички видове причинности на субективното поведение в индивидуален план; в правото – води се само от идеята за рационалност. Водейки се само от вина (причините, които могат да бъдат вербализирани);
2. Типове причини : разбраната, рационализирана причина (тук я прием от гледна точка на правото) » не е важно доколко нашето обяснение е истинско
Мотив – съзнавам точно какво извършвам (може в действителност да не е така, но аз така приемам нещата – важен е контекстът – напр. експресионалният – как емоционално изглежда) дотолкова доколкото е престъпление, дотолкова и аз извършвам престъпление; инстинкти и потребности (нужди) – те имат директен характер (произтичат директно от начина на функциониране на човешкото същество)
• биологични – отговарят за функционирането и оцеляването на организма;
• социални – осигуряват социалното битие; квазипричини причини от пространството на несъзнанието, причините като нагони (те стоят в основата на първите 3) – не могат директно да влияят върху поведението на човека. Напр. от псих. гл.т.: „Аз идвам да чета лекции в ЮФ,защото1 е престижно, млади хора2...”; от юр. гл. т. – не само да разбирам последствията от моите действия, но и да съзнавам, че са престъпление – „Племената канибали – за тях яденето на хора е обичай, не го виждат като престъпление.” умишлени причини – тогава, когато аз плащам на килър да убие някого (очевиден е умисълът, че и вътре в мен, иманентно, се съдържа престъплението – предумишлено убийство) – юр. – важно е да се докаже, че е така (дадени са пари да се извърши убийство); псих. – защо го правя; неумишлени причини – старец умира, погребват го, съдебната експертиза не може да уточни причината, образува се производство срещу неизвестен извършител, установява се наличие на имот, 1 син с когото са живеели заедно, свидетел – снахата е била във враждебни отношения със стареца, оказва се, че е лаборант в химическа лаборатория, в хладилника се открива шише с неизвестна течност – след експертиза се установява, че е убийствено, но след поглъщане на разтвора не остава и следа – оказва се, че го е отровила – наследяването не е било в умисъла, само убийството; по непредпазливост – неподдържането на автомобила (купувам 2, а не 4 зимни гуми, удрям човек и се оказва, че е намаляла спирачната течност... Защо не я погледна? – Еми, бързах.)
3. В основата на мотивацията като социален феномен стои социалното поведение. Социалното битие като индивидуално поведение намира израз в психичното – ценностна йерархия/структура, т.е. обществото регулира социалното поведение с юридически и неюридически (технически, морални и др. – всички те намират израз в психичното чрез ценностите.) . 10-те Божи заповеди са свръхценностите, около които трябва да се формира индивидуалното поведение.
Въпрос 08 – Мотивационна регулация на поведението
1. Мотивация - субективната причина за дадено действие, което се извършва от определен човек.
2. Субективност - има израз в няколко аспекта: вътрешно психическо състояние на човека; това, което притежава само определеният субект (човек) и никой друг не притежава. В този смисъл субективното се разглежда като произвол; субективното като недостатъчност - когато желанието на човека не може да се изпълни, дадено поведение е следствие от два фактора: опитът и социалната среда. Субективното като недостатъчно дава тласък за извършването на определени действия. като ирационално.
В този смисъл престъплението е израз на субективната недостатъчност. Криминалната личност е морално дефицитен субект. Проблемът за престъплението, е проблемът за човека и човечността.
3. От юридическа гледна точка, за правото представлява интерес само какво ще каже субектът за своето деяние. Но за да се достигне до обективната истина, трябва да се разбере и доколко това, което казва е истина. До този отговор се достига чрез неговата субективност. От друга страна правото е стандарт и не се субективизира.
4. В психологически план мотивацията включва:
нагони - има социални и индивидуални аспекти;
потребности - социализирани инстинкти, проблемът изначално е социален;
ценности - проблемът е индивидуален.
