Аутизъм - реферат


Реферат на тема "Аутизъм"


1. ОТКРИВАНЕ НА АУТИЗМА.

През 1943 г. американският психиатър Лео Канер публикува статия, в която описва 11 деца, проявяващи съвкупност от особени симптоми, групирани от него в 7 основни характеристики: уединяване, натрапливо извършвани обикновени действия, изключителна памет, ехолалия, чувствителност към дразнители, ограничен диапазон от интереси, нормална интелигентност. Канер приписва наличието на аутизъм главно на поведението и на качеството на контактите на родителите с техните деца. В същото време той не изключва възможността някои елементи от характера на родителите да са унаследени от децата. Една година по-късно /1944/, съвсем независимо от Канер, австрийският лекар Аспергер публикува описание на 4 деца, проявяващи това, което той нарича "аутистична психопатия". Някои елементи от функционирането на тези деца може да се уподобят с тези от групата на Канр /социално отдръпване, стереотипи в речта и движенията, съпротива срещу промените и странен интерес към някои предмети или хора. Все пак съществуват два различни аспекта: докато децата от групата на Канер имат много ограничена реч, всички деца от групата на Аспергер се изразяват добре, освен това движенията им са малко непохватни. И двамата автори заемат понятието "аутистичен" от Ерик Блойлер, който в една статия от 1908 г. използва това понятие,когато говори за социално отдръпване, наблюдавано от него при група възрастни шизофреници. Но нито Канер, нито Аспергер свързват аутизма с шизофренията /макар че го смятат за психопатия/. Според тях аутизмът се различава по три елемента : проблемът се проявява в ранна възраст, сериозността му като че ли намалява с възрастта и никой пациент не е съобщавал за халюцинации. През 1966 г. Андреас Рет докладва, че е открил 22 момичета, които проявяват съвкупност от поведения от аутистичен вид, но след първите 5-6 месеца от живота им, като преди това тяхното развитие е било нормално. В.Различни обяснения След този период на открития настъпва период на обяснения или по-скоро на опит за обяснения. През 50-те години Бруно Бетелхайм оказва голямо влияние с една теория, която обяснява характеристикита на децата аутисти с естеството на взаимоотношенията майка-дете. Той лансира теорията за "майката-хладилник" и смята, че едно дете става аутист,защото не може да понася своето враждебно обкръжение,в което липсва обич. Самият Канер е толкова повлиян от тази психогенетична интерпретация,че престава да разглежда възможността за наследствен компонент в причините за аутизма. Терминът "аутизъм" се появява за първи път през 1968 г. във второто издание на наръчника на Американската психиатрична асоциация за диагностика и класификация на психичните разстройства /DSM II/. Там аутизмът е класифициран като "детска шизофрения" и тирмшншти "симбиотична психоза" и "детска психоза" се употребяват като синоними. Все пак 60-те години са период на задаване на въпроси за причините за аутизма. През 1968 г. отново се появява статия, която бележи началото на промяна в начина на възприемане на аутизма и върви към онова,което е прието в наши дни. Майкъл Рутър публикува резултатите от едно изчерпателно изследване на литературата относно аутизма и симптомите, които са свързани с него. Той предлага тези симптоми да бъдат групирани в 3 големи категории: -липса на интерес към общуване с другите -нарушения в комуникацията по-скоро в качествен, отколкото в количествен аспект -липса на въображение,проявявана чрез много ограничени интереси или ритуално поведение. Освен това Рутър е първият,който уточнява, че появата на тези симптоми става преди третата година от раждането. През 70-те години постепенно си прбива път идеята,че аутизмът не е единственото по рода си явление. През 1979 г. Лорна Уинг предполага, че аутизмът е едно от разстройствата, чиито основни проблеми са смущенията в социализирането, речта и интересите/поведението. С.Поява на термина ГРР В третата версия на DSM /1980/ се забелязва отражението на тази промяна във възприемането на проблема. Сега аутизмът се нарича "детски аутизъм" и е групиран с още три разстройства в нова рубрика, озаглавена "Генерализирани разстройства на развитието" /ГРР/. ГРР са дефинирани като група от тежки и ранни разстройства,които се характеризират с изоставане и деформации в развитието на комуникацията, на социалните и познавателните умения. DSM-III-R, публикуван през 1987 г. групира разстройствата, влизащи в ГРР, като ги намалява от 4 на 2: аутизъм и неспецифични ГРР. За пръв път използваните критерии за поставяне на диагноза са конкретни и оперативни. През 1994 г. DSM-IV-R позиционира аутизма като разстройство между още четири категории. Днес в ГРР влизат: -синдромът на Рет -дезинтегративните разстройства на детството /синдром на Хелър/, наричан още детска деменция или дезинтегративна психоза -синдромът на Аспергер -неспецифичните ГРР. Тази класификация представлява консенсус,но най-вече американски, тъй като Международната класификация на болестите, изработена от европейски експерти,в десетото си издание /МКБ-10/ предлага 8 подкатегории на ГРР: -детски аутизъм -атипичен аутизом -синдром на Рет -синдром на Аспергер -дезинтегративни разстройства на детството -разстройства с хиперкинезия,свързана с умствена недостатъчност и със стереотипни движения -други ГРР -неспецифични ГРР. За това различие можем да запомним,че въпреки липсата на единодушие относно подкатегориите,двете системи за класификация са на едно мнениепо понятието ГРР. това понятие завършва процеса на оценяване на съвкупността от симптомите,проявавани не само от хора със симптоматиката на аутизма,а и от такива с подобна симптоматика. Резултатът е идентификация и на други разстройства, групирани в същата голяма категория. D. Две различни концепции:европейска и американска Полезно е да отбележим,че относно критериите за класификация, използвани при поствянето на диагноза, американската гледна точка се различава от европейската, което оказва влияние върху последващата интервенция. Френската медицинска общност си има своя собствена класификация на психичните заболявания /ситуираща аутизма в общата категория на детските психози/ и не използва международните диагностични класификации, признати от научната общност като утвърдени и надеждни. Между главните автори на различните класификации липсва съгласуваност. повечето от френските психиатри дават предимство на хипотезата да психогенетичния произход и така насочват децата към психиатричния сектор с психоаналитичен подход в специализираните грижи. В Квебек напротив, ние следваме американския модел. Макар че диагнозата трябва да бъде поставена от психиатър, хипотезата за органичния произход на разстройствата в развитието се приема по-охотно и децата са по-склонни да се възползват от специалното образование, съобразено с техните характеристики, което им позволява да развият максимално своята личност. Е. Дефиниция Според DSM-IV /1996, стр.79/ дефиницията на аутизма е световно призната /или поне използвана/. Основните му характеристика са "категорично изразено анормално развитие или недостатъчно социално взаимодействие и комуникация със значително ограничен репертояр от дейности и интереси. Проявленията на разстройството варират широко според стадия на развитие на хронологичната възраст на лицето."

2. ОПИСАТЕЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА АУТИЗМА

Развитие на езика – хората, страдащи от аутизъм, притежават различни езикови способности, от невербално общуване до сложни видове комуникации. Два от най – разпространените типични проблеми са задръжки на речта и ехолалия. Задръжките в речта се наблюдават у 50% от аутистите. Те могат да повтарят срички, напр.: ла-ла-ла или да-да-да и пр. понякога те променят начина на изговаряне на тези срички и хората около тях разбират, че те се опитват да общуват. Ехолалията е многократно повтаряне на нещо казано от други хора.
Социално взаимодействие – голяма част от времето на аутистите преминава в самота, те не могат да общуват, трябва да се учат да гледат в очи хората, тясно се привързват към определени предмети и не се опитват да се обърнат за помощ към други хора, когато са обидени или разстроени. За децата с аутизъм е извънредно трудно да изразят своите чувства по социално приемлив начин.
Необходимост от предсказуемост в обкръжаващата среда – ако той трябва да смени училището си, ако окло него се празнува някакво събитие, аутистът започва да изпитва силен страх.
Интелектуално функциониране – аутизмът се среща у деца с различен интелектуален потенциал, като се започне от надарените и се стигне до умствено изостаналите.
Децата с аутизъм проявяват следните признаци:
- Привикване към еднаквото, неприемане на новото;
- Неумение за изразяване на нуждите;
- Повтаряне на срички и фрази, вместо обичайната словесна реакция;
- Смях, сълзи, раздразнение, по причини, непонятни за другите;
- Предпочитат да бъдат сами;
- Пристъпи на гняв;
- Трудно общува с другите;
- Не гледа събеседника си в очите;
- Не реагира на обичайните методи на обучение;
- Предпочита монотонните игри;
- Обича да върти вещите из ръцете си;
- Проявява неуместна привързаност към нещо;
- Очевидно повишена или занижена чувствителност към болката;
- Отсъствие на реален страх пред някаква опасност;
- Физическа хитерактивност или крайна неподвижност;
- Неравномерна обща и фима моторна координация;
- Не реагира на словесни реплики, прилича на глух, въпреки че слухът му е нормален.


3. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ДИАГНОЗА И КЛАСИФИКАЦИЯ

Аутизмът е състояние, което има дълбоко и всеобхватно въздействие върху живота на много хора и семейства. Той е сложно и тежко състояние, което засяга, както пряко, така и непряко, почти всяка страна на ежедневния живот и занимания. Ето защо е изключително важно да се ограничат, облегчат или дори отстранят напълно разстройствата и нарушенията, предизвикани от аутизма. Вследствие на различни интервенции това вече е осъществено при много широк спектър от случаи на аутизъм. Ако искаме интервенцията да е успешна, тя трябва да бъде приложена в съответствие с дадените конкретни условия, поведение и симптоми. Например, ако едно самоснараняващо поведение, като блъскането на глава, често срещано при аутизъм, трябва да бъде намалено или отстранено, наложително е напълно да се разбере коя е причината за това блъскане и че интервенцията е средството да се отговори на този строго определен въпрос или казус. Чисто “симптоматичния” начин на третиране (например, в случая поставяне на предпазен шлем без друга интервенция) би имал злополучни и пагубни последствия, защото тази интервенция би могла да подобри поведението на повърхностно ниво, но да изостри основните проблеми или други съпътстващи разстройства (детето с предпазен шлем може би няма да нарани главата си, но разстройствата в социалното взаимодействие ще се усилят).
Следователно, съществено важно е да се разберат проблемите, които се крият зад симптомите на аутизма. За да разберем симптомите (за обсъждането на “симптомите” вижте “Тройката нарушения”) трябва да знаем с какво конкретно състояние се занимаваме. Най-важно от всичко е да се разбере, че съвършено различни състояния могат да имат сходни симптоми, но да изискват противоположни и коренно различни форми на интервенция или третиране. Точно такъв е случаят с аутизма. След като веднъж на детето е поставена диагноза “аутизъм”, ние вече знаем, че то НЕ Е просто бавно развиващо се или само не-социално в рамките на “нормалното”.Ние знаем, че то НЕ Е просто “глухо”(обичайно заключение и основание за обяснение, преди да се постави диагнозата). То вече не е просто “проблемно” дете в обичайния смисъл, а родителите се освобождават от отговорност за ненормалното поведение на тяхното дете. Чувствата им за вина и провал като родители вече не са оправдани, а те трабва да започнат да привикват и да приемат своето дете като личност със свои собствени права и специфични и уникални нужди. Ето защо диагнозата ни е необходима, за да ни покаже, че имаме един наистина сериозен проблем и следователно трябва нещо да се направи, за да бъде посрещнато въздействието, което оказва аутизмът върху живота на засегнатите от него.
Може би най-важен е фактът, че след като веднъж е поставена диагнозата “аутизъм” трябва да се планират по възможно най-подходящ начин обучението, интервенцията и терапията така, че да съответстват на нуждите на детето и на семейството. Може да се използва изобилие от обобщени знания, за да се предвидят и ограничат проблемите или затрудненията, а на лицата и семействата могат да се предложат подкрепа и разбиране. Могат да се предлагат и по-специализирани услуги, както и е възможно да се потърси практическа подкрепа. Въпреки че са ужасни, началната идентификация и диагноза на аутизма биха могли да доведат до ново начало и различен подход към изграждането на семейни взаимоотношения и индивидуално самоопределяне (вижте глава “Лица, семейства и професионалисти”). В този случай диагнозата показва както на семействата, така и на професионалиститите, с какво се занимаваме. Тя ни дава разбиране на поведението и основа, върху която да се планира и прилага интервенцията. Тази е практическата необходимост от диагноза и класификация: излагане на информация, услуги и подкрепа. Тя е основа за планиране на услугите и необходимите парични средства, както и за установяване и развитие на стратегия, а следователно и на практика. Следователно, за да бъдат услугите ефективни и съответстващи, е необходимо критериите за диагностициране да са добре дефинирани и изцяло потвърдени и приети. Съществуват и други подобни причини за строга диагноза и класификация.
Така както даването на семействата и професионалистите на задълбочено разбиране на симптомите и поведението посредством определяне на конкретния случай, така и добре дефинираните диагностични критерии ни дават възможност да можем обясняваме самото състояние. В непосредствени и практически термини диагнозата ни казва какво можем да направим за аутиста, а в дългосрочен теоретичен план тя би могла да ни помогнем да си изградим по-обобщена представа за етиологията, епидемиологията и представянето на това състояние и следователно да ни доведе до усъвършенствана интервенция и дори до евентуалното избягване или намаляване на влиянието или увреждащото естество на аутизма.
Въпреки че, както се казва по-долу, аутизмът се дефинира чрез своите симптоми - характерни поведения и разстройства – той не е просто сбор от симптоми. Аутизмът в действителност е състояние с неизвестна, макар често хипотетична, етиология. Той е тежко, комплексно и дълбоко разстройство и съществува реално сам по себе си, като не е просто отклонение от нормалното или последователност от асоциирани състояния (като например нарушение в обучението /3/). През втората половина на 20 век, откакто аутизмът е дефиниран клинично, разбирането на това състояние нараства експоненциално. Повечето от това, което знаем, което можем да наблюдаваме в бъдеще, както и повечето от това, което можем да направим, е да ограничим увреждащите последствия от аутизма. Да се открие какво причинява аутизма и да се определят точните процеси, които се проявяват и представят при определено разстройство или нарушение, би дало по-добро вникване в това кои са най-добрите интервенции. Това изисква щателни проучвания в широк клас области и дисциплини. Изисква се също изследванията да се съсредоточат върху аутизма, а не върху сходни състояния или дори върху аутистичен тип поведение при лица от “нормален” тип. Такива състояния имат различни причини и етиология и биха компрометирали валидността и приложимостта на резултатите от изследванията.
Ние знаем, че съществува т.нар. “аутистичен спектър” на разстройство и поведение. Знаем, че има определена причина или причини за аутизъм. Знаем, че сществува сива зона, където свършва аутизмът и започват други състояния. Следователно, за да изучаваме и изследваме аутизма и да получим приложими резултати, ние трябва ясно да дефинираме елементите и границите на аутизма. Това ще доведе до подобряване на комуникациите между изследователите, теоретиците и медицинските лица и дава основа за ефективни и бързо развиващи се изследвания. За да направим това, ние имаме нужда от добре дефинирани и всеобщо приети критерии за диагноза и класификация на аутизма.
В резюме, съществуват две основания за диагноза и класификация на аутизма. Едното е теоретичното основание, което води до последващо разбиране на състоянието, а другото е практичното основание, което се изразява в интервенции, изработване на стратегия и организиране на обслужване. Тези две основания неизбежно си противоречат едно на друго. Теоретичното основание изисква строги, категорични и конкретни дефиниции, за да бъде осигурена точност на изследванията и на обсъжданията. Практическото основание изисква по-гъвкави, макари не толкова строги дефиниции, които да не изключват индивидите, които се предсавят като нетипични, но биха получили подобрение от услугите и интервенциите, които са подходящи за аутизма. Това противоречие ни води както до клинична дефиниция на аутизма за ползване при диагностика и за иследвания, така и до по-широка, работеща класификация, подобна на “аутистичния спектър”, както се казва по-долу. И двете основания имат своето място в теорията и практиката и е полезно да се разглеждат и двете гледни точки при определянето на аутизма.
От всичко казано дотук се вижда, че освен необходимостта и важността на диагнозата и класификацията на аутизма, също така е необходимо да се отбележи и пагубния и осакатяващ ефект, който би имала такава категоризация. Очевидният риск, който едиствен се разглежда в литературата, е този от погрешно поставена диагноза. Без ясни критерии за диагностика и без съответни клинични знания и опит би могло едно не-аутистично дете да бъде диагностицирано като аутистично и обратното, което би имало катастрофални последици както за детето, така и за семейството. За пример разгледайте последствията от симптоми на тежък грип или настинка като погрешна диагноза на менингит.
Следващ по важност погрешната диагноза е непосредственият ефект от поставянето на етикет. От една страна диагнозата би отворила вратите за обслужване и интервенции, а от друга би донесла изолация и би ограничила впоследствие реалните възможности за развитие и реализация, както на индивидите, така и на техните семейства. Това може да доведе до занижени очаквания и понижено самочувствие с последващо чувство на безнадежност и безпомощност. На практика услугите могат да бъдат силно ограничени, неподходящи или несъществуващи, а без адекватна информация и подкрепа диагнозата аутизъм би могла да доведат семейсвата до отчаяние и със сигурност да ограничи бъдещите възможности на аутистиците. Във връзка с това е и третият проблем. Той се проявява тогава, когато диагнозата се представя като пълно словесно описание, при което семейството е “ослепено от науката (blinded-by science)”, но не му се предоставя никаква конструктивна и практически полезна иформация. Докато аутизмът не бъде разбран по-пълно (а това в противоречие изисква ефективна класификация), дотогава от практическа гледна точка една диагноза може само да определи или опише списък от свързани с аутизма симптоми или нарушения.
Тези са реалните и може би широко разпространени опасности в процеса на диагностициране на аутизма и те трява да се вземат предвид задълбочено и със съчувствие от клиницистите, от обслужващия персонал и разбира се от всички професионалисти, включени в идентификацията на аутизма и последващата я интервенция. През последните години в тези области е извършен значителен напредък, а през последното десетилетие се наблюдава добре дефинирана и напълно универсална система от критерии за диагностика и класификация на аутизма. Да се разбере как се е развило определянето на аутизма и следователно как впоследствие е нарастнало разбирането на състоянието, е полезно, за да може да се хвърли кратък поглед върху историята на аутизма от теоретична и клинична гледна точка (перспектива).

4. ЕПИДЕМИОЛОГИЯ

Колко често се среща аутизмът? Въпреки, че аутизмът често се описва като рядко състояние, неговото разпространение е достатъчно голямо, за да заслужи големия интерес, както сред изследователите, така и сред здравните работници. Основанието на изследванията отразява стойността , която се дава на продължаването на изследванията, във връзка с провеждането на ефективна интервенция, както и предимството, което едно по-дълбоко разбиране може да представи на други области и дисциплини. Аутизмът също е сравнително често срещан в смисъла на название, обект на филми и документални поредици. Обаче това може да отразява големия човешки интерес към аутизма и по-специално към “аутистичната самота” повече, отколкото просто фактът на влиянието на аутизма върху хората като цяло. Следователно аутизмът се среща достатъчно често, за да привлече специфично внимание и отклик така, както и посветените му програми за обслужване и интервенция. Обратното, аутизмът е в значтелна степен рядък (и неразбран от обществото като цяло), за да се превърне в чувството на отчаяне и самота на тези, чийто живот е повлиян от него – родителите и семействата.
Винаги се е считало, че аутзмът засяга предимно момчетата. Такива са свидетелствата от заключенията на Аспергер, че неговият синдром може да се идентифицира само при момчетата. Много проучвания постоянно поддържат тези открития, като честота на срещане е в съотношение от 2:1 до 15:124. Като цяло, истинската оценка на срещането на аутизма сред момчетата се движи между 3:1 и 4:1. Това изглежда е приложимо при повечето разстройства от аутистичния спектър и синдрома на Аспергер. Една интересна аномалия е нивото на функциониране на момчетата и момичетата с аутизъм. Независимо, че е по-рядък при момичетата, аутизмът при тях се проявява с по-ниски нива на функциониране (по-тежка форма), с по.нисък интелект (I.Q.) и с по-тежки и всеобхватни нарушения, отколкото при момчетата . Отношението момчета-момичета при по-високите нива на функциониране (по-леките случаи) са определени около 5:1, докато при ниските нива честотата насрещане е повече от 2-3:1.
Същинската честота на срещане на аутизма сред едно поколение като цяло е общо определена в границите между 1 и 10 на 10 000. Разликите в оценките на преобладаване се дължат на различното използване на критерии и методология. Твърде вероятно е, че аутизмът е по-често срещан от преди въпреки, че е много вероятно срещането да е по-високо, отколкото предлагат диаграмите като резултат от сгрешени диагнози въпреки, че с подобрените критерии и методи за разпознаване тази грешка е намалена. Възможно е това да води до като цяло в по-голяма степен приемливи диаграми, които сега характеризират аутизма. Съвременните проучвания дори предлагат още по-голяма честота на срещане на “класически”аутизъм, например настоящите изследвания в Швеция, които показват честота от 31 на 10 000. Понастоящем, противоположно на предишни разбирания, сериозно се предполага срещане на синдрома на Аспергер (исторически считан за по.рядък от аутизма) в по-голяма от миналите оценки и може би е възможно да се проявява два пъти по-често от аутизма. Ориентирано към аутистичния спектър като цяло, Лорна Уинг излага становище, че повече от 200 000 души от тази страна имат подобни разстройства. Тази диаграма е под въпрос и има нужда да се приложи в съответнен контекст, но тя наистина отразява влиянието на аутизма на национално ниво и следователно важността на ефективна интервенция, обслужване и изследване. Още по-силни предположения има Националната аутистична асоциация (National Autistic Society), че около половин милион души във Великобритания имат разстройство от аутистичния спектър. Това е астрономическо число (около 1% от населението) и ще има дълбоко влияние върху предлагането на услуги и помощи, ако се отнесе към множеството непосрещнати нужди, които включва и предлага. Валидността на това число е може би под въпрос и има малка практическа важност. Дефиницията “аутистичен спектър” е спорна и не е категория с някакво клинично или гражданско значение. Обаче то е обобщена и полезна форма на класификация в смисъл, че помага да се изгради всеобщо разбиране за основната същност на аутизма и за начина, по който той се проявява.

5. НАРУШЕНИЯ НА КОМУНИКАТИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ
ПРИ РАНЕН ДЕТСКИ АУТИЗЪМ

У детето с аутизъм е нарушено формирането на всички форми на довербалното и вербалното общуване. Преди всичко у него не се формира зрителния контакт, детето не гледа в очите възрастния, не протяга ръце с няма молба, за да го вземат на ръце, така както това прави здравото дете още на първия этап от социално-эмоционалното развитие.
На всички этапи от развитието детето с аутизъм в общуването с околните не обръща с езика на мимиките и жестовете, както това правят децата през първата година, а така също и децата с нарушения на слуха и речта.
Прието да се счита, че ранния детски аутизъм често възниква в определена семейна среда, обикновено това е интелектуалната среда. Известно е също така, че аутизма се наблюдава у първите и единствените деца в семейството.
Съществуват различни подходи към разбирането за възникването на аутистичното поведение: едни автори смятат, че аутизма може да се прояви само при раждането, а други предпочитат да разделят аутизма на първичен и вторичен. Първичният се разглежда като вродена генетическа обусловена предразположеност, вторичният — като формулируема форма на поведенчески реакции. Практиката показва, че обикновено има място на съчетание на тези два механизма.
Най - главната особеност на децата с аутизъм — е стремежа да избягват контакта с други хора. Детето никого не поглежда, не говори с околните.
Зрителното внимание на децата с аутизъм е крайно избирателно и много кратковременно, детето не забелязва хората и се относя към тях като към неодушевени предмети. В същото време то се отличава с повишена ранимост, впечатлителност, неговите реакции към околните често са непредсказуеми и непонятни. Такова дете может да не забележи отсутствието на близки родственици, родителите си и прекалено болезнено и възбудено да реагира даже на незначителни премествания на предмети в стаята.
При аутизма своеобразен характер има игроват дейност. Неин характерен признак се явява това, че обикновено детето играе само, предпочтита да не използва игров материал, а предмети от домашния бит. То може дълго и еднообразно да си играе с обувки, връвчици, хартии и т.н. Сюжетно-ролевите игри с връстниците у такива деца не се развиват. Наблюдават се своеобразни патологически превъплъщения в този или онзи образ в съчетания с аутистично фантазиране. При това детето не забелязва околните, не влиза в речеви контакт с тях. За децата с аутизъм са характерни разнообразни нарушения
Психомоториката, която се проявява, от една страна, в моторна недостатъчност, отсътствие на обединени движения, а от друга — в появата на еднообразни, стереотипни движения във вид на свиване и разгъване на палците на ръката, теглене, замахване на китките на ръцете, подскачане, въртене около себе си, бягане на пръсти и т.н. Особено характерни са кръговите движения с китките на ръцете около външните ъгли на очите. Такива движения се появяват или усилване на вълнението, при опитите на възрастния да влезе в контакт с детето.
Мимиката на детето е слабо изразителна, характерен поглед извън събеседника. Много деца с аутизъм се отличават с повишена страхливост, впечатлителност, склонност към страх, при това особено изразен страх от нещо ново, което се разглежда като болезнено обострен инстинкт за самосъхранение.
Интелектуалното развитие на тези деца е крайно разнообразно. Сред тях могат да са деца с нормално, ускорено, рязко изостанало и неравномерно умствено развитие. Забелязва се така също частична или обща талантливост, както и умствена изостаналост.
Сред характерните признаци на ранния детски аутизм голямо място заемат нарушенията на речта, които отразяват основната специфика на аутизма, а именно — несформироваността на комуникативното поведение. Затова у децата с аутизъм, преди всичко е нарушено развитието на комуникативната функция на речта и комуникативното поведение в цялост. Независимо от срока на поява на речта и степента на нейното развитие, детето не използва речта като средство за общуване, то рядко се обръща с въпроси, обикновено не отговаря на въпросите на оклните и в това число и близките за него хора. В същото време у него може достатъчно интензивно да се развива “автономна реч”, “реч за себе си”. Сред характерните патологически форми на речта преди всичко се обръща внимание на эхолалия, превзето, често показно произношение, своеобразна интонация, характерни фонетически разстройства и нарушения на гласа с преобладаване на особено висока тоналност в края на фразата или думата, продължително назоваване на себе си във второ или в трето лице, отсъствие в активни рчник на думи, обозначаващи близки за детето хора, например, думата мама, татко или предмети, към които детето има особоно отношение: страх, натрапчив интерес и т.н.
За разлика от речевите нарушения, например, алалия, речта при аутизма на най-ранните этапи може да се развива нормално или даже ускорено, и детето по темпа на нейното развитие понякога достига здравите си връстници. След това, обикновено до 30 месеца тя започва постепенно да запада: детето престава да говори с околните, като че ли понякога може да разговаря сам със себе си или в съня си, т.е. не се развива комуникативната функция на речта. Загубата на реч всинаги се съчетава със загубата на изразителното жестикулиане и имитационното поведение.
При ранния детски аутизъм в доречевия период често има липса на лепет и слабо развитие на функцията на подражание. Детето не изпълнява прости речеви инструкции, макар че с косвени методи може да се определи, че то разбира речта. Повече от 50—70% от децата с ранен детски аутизъм се наблюдава недостатъчност в използването на жестове и интонация в общуването. В началото на речевото развитие эхолалия се появява рядко, но това може да стане и в предучилищна възраст.
Децата с аутизъм рядко използват пълноценна реч в общуването. В края на предучилищната възраст у тях нерядко се наблюдава аграматизми, те почти никога не използват личното местоимение аз и утвърдителната дума да.
В някои случаи може да се отбележи съчетание на аутизма с различни речеви нарушения, в това число и алалиея. Тези форми са особено неблагоприятни по отношение развитието на речта, тъй като тези два дефекта взаимно се усилват един друг. Нерядко различните речеви нарушения, в това числе и алалията, могат да усложнят отдельните проявления на аутистичното поведение.
Различните варианти на аутистичното поведение могат да се формират вторично у деца с тежки форми на нарушения на речти и слуха. Важно значение има клиническата диференциация на различните форми на аутистичното поведение съобразно всяко отделно дете. Важността на тази диференциация се обяснява още и с това, че, както добре е известно, децата с аутистично поведение съставят група с повишен риск за развитие на тежки психически заболявания — детска шизофрения. Нарушенията на комуникативното поведение при ранния детски аутизъм е необходимо да се разграничиват от невротическите реакции, протичащи като пасивен протест във вид на мутизъм.
Мутизъм —това е отказ от речево общуване като реакция на протест. Мутизмът е характерен за деца от предучилищна възраст. Счита се, че често той се наблюдава у момичетата. Способстващ фактор за възникването на мутизма се явява недостатъчността на речевата функция и често най-вече интензивното принуждаване на детето към речево общуване. Мутизма може да бъде избирателен и тотален. Често се наблюдава избирателния мутизъм, който се проявява в това, че детето активно се отказва от речевото общуване с определени лица, или със всички възрастни, или в определена обстановка, например, в детската градина. Мутизмът може да бъде кратковременен и продължителен. Детето с мутизъм трябва обезателно да се прегледа от детски психоневролог и за него трябва да се създаде щадяща психологическа атмосфера в семейството и в детското учреждение. Особено важно значение има предупреждение за мутизъм у децата с различни форми на речеви разстройства, а така също при РДА.
В момента се счита, че аутистичното поведение представлява само по себе си интегрално разстройство с различна етиология и патогенеза. Изясняването във всеки конкретен случай на механизмите на неговото развитие на клиническо етиопатогенетическа степен имат важно практическо и теоретическо значение.
От времето на описанието на РДА в 1943 г. от Канер и по-късно от Аспергер различаваме две негови форми: синдром на детски аутизъм на Канер и аутистична психопатия на Аспергер.
Варианта на Аспергер е по-лек, при него не страда “ядрото на личността”. В литературата са представени описания на различни клинически прояви при тези два варианта на аномальното психическо развитие. Така, например, РДА на Канер обикновено се появява рано — в първите месеци от живота, или по време на първата година. При синдрома на Аспергер особеностите на развитието и странностите в поведението, като по правило, започват да се проявяват на 2—3 год. възраст и по - често — в начална училищна възраст. При синдрома на Канер детето започва да ходи преди да се научи да говори, при синдрома на Аспергер речта се появява преди ходенето. Синдромът на Канер се среща както у момчетата така и у момичетата, а синдрома на Аспергер се счита за по – силно изразен у момчетата. При синдрома на Канер има познавателен дефект и по - тежка социална прогноза, речта, като по правило, не носи комуникативна функция. При синдрома на Аспергер интелекта е по - добре съхранен, социалната прогноза е значително по -добра и детето обикновено използва речта като средство за общуване. Зрителният контакт също е по - добър при синдрома на Аспергер, въпреки че детето избягва чуждия поглед; общите и специалните способности също са по - добри при този синдром.

6. СОЦИАЛНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ ПРИ АУТИЗЪМ

Дефицитът при социално взаимодействие и изграждането на реципрочни социални връзки е едно от най-дълбоките, а често и болезнено очевидни нарушения при аутизъм . Видимата липса на привързаност и разбиране при аутистичните индивиди към техните любими хора и към онези, които ги обкръжават, е една от главните причини за проблеми и затруднения, възникващи в процеса на растежа и обучението. В някои случаи родителите и семействата могат да се отчаят от видимата липса на контакт между тях и тяхното дете и да желаят по някакъв начин да построят мост помежду си. Обаче в други случаи има свидетелства за по-ефективен и смислен контакт между хората с аутизъм и останалите индивиди и обществото като цяло, дори и при най-типичните и класически случаи на състоянието. Заедно с практическите затруднения с “предизвикателното” и стереотипното поведение, липсата на социален контакт е често една от главните причини за затруднения и дистрес сред хората с аутизъм и техните семейства. Ето защо внимателно планираните интервенции и разбираща подкрепа са особено важни за семействата и за идивидите. Изключително важно е да се запомни, че , независимо, че хората с аутизъм не разбират или не изразяват външно чувства и нужди, свързани с общуването и взаимоотношенията, това не означава, че такава необходимост отсъства. Хората с аутизъм са също способни да изградят взаимоотношения, които са смислени, а също да чувстват и да се нуждаят от любов и чувство на принадлежност, което е характерно за всички членове на човешката раса. Вярно е, че тези неща могат да имат свое собствено значение и представа за тях, а изразяването може да става по значително по-различен начин в сравнение с типичния (силно изненадващо заключение е, че хората с аутизъм могат да не владеят същите начини на изразяване, както другите хора). Това прави опитите да се ограничат проблемите, които възникват при това, повече от важни. Независимо че основните нарушения на аутизма не могат да се лекуват или отстранят, те могт съществено да се коригират с правилни средства и разбиране. Следователно, необходимо е да има пълно разбиране за начина, по който това нарушение се представя при социално взаимодействие, и за възможните причини за това.
Много от неразбирането, трудностите и напрежението, които възникват от дефицита в социалното взаимодействие (общуването) може би е възможно да се избегнат чрез разкриването на специфичните затруднения, които имат хората с аутизъм в социалното им обкръжение. Някои от тях са въшно видими, често от ранна възраст, рядко по-късно. Голяма част от поведението, което е основен елемент от развитието на социално взаимодействие и разбиране, отсъства или е нарушено при аутизъм. Хората, които нямат аутизъм, могат да възприемат тези неща от ежедневието като разбиращи се от само себе си, но за индивидите с аутизъм тяхната липса могат да имат дълбок ефект върху функционирането и връзката със света около тях. Тези нарушения включват използването на “изражение на лицето (очите) и очен контакт”. Една от най-ранните прояви на аутизма при децата е липсата на използване на очен контакт за възприемане на информация от техните близки и да го използват при изграждането на видима външно привързаност с техните любими хора. Друг значителен елемент на социалното взаимодействие при аутизма е нарушението на “споделено внимание - способността да се споделя внимание заедно с друг човек във връзка с някакъв предмет или събитие, с цел да се привлече вниманието или да се изиска действие, засягащо предмета или събитието. Това нарушение може да се разглежда като най-ранния индикатор на аутизма и е важно за изграждането на психологични теории, като “теория на ума”. “Имитацията”, която е важно умение в процеса на обучение и усвояване на социални умения от другите, е също изцяло нарушено при аутизма, като и умението да се “играе”, умение, което комбинира имитирането и въображението и е жизнено важно при обучението и изграждането на взаимоотношения и социални роли. Начинът, по който хората с аутизъм развиват “привързаност и отношение” с родителите и членовете на семейството си, често следва различни щампи на типичните такива, и, извънредно много, формирането и структурирането на “взаимоотношения с близките” е уникално и често проблематично.

7. КОНСУЛТИРАНЕ НА СЕМЕЙСТВА

Първо и най – важно неща в консултирането на родителите е да им се предложи застъпничество и посредничество, за да се ориентират на какви специалисти трябва да се води детето. Като примерно това са невролог, психолог, логопед, специален педагог. Консултиране също така и от гледна точка и на полагащите им се услуги в града, информиране и за съществуващите учреждения за работа с такива деца, като комплекси и дневни центрове.

Препоръки към семействата

1. Поддържайте стабилна, подредена и сигурна среда. Избягвайте промени. Детето трябва да знае точно какво и кога се прави.
2. Когато общувате с детето използвайте ясен език, прости и кратки изречения – сложните и дълги изречения го объркват и не разбира смисълът им.
3. Когато се обръщате към детето започнете с името му.
4. Отправяйте молбите си с мек, но убедителен глас.
5. Ако общуването е затруднено може да използвате не само думи, а и мимики, жестове, докосване. Така се подпомага разбирането и се намалява напрежението.
6. Работете с детето на близко разстояние срещу него и на нивото му.
7. Оставете детето да работи само, макар и да не довърши дейността до край. Това постепенно ще го научи на самостоятелност увереност да се справя само в ежедневните си дейности според своите възможности.
8. Наказването не е така ефективно, както похвалите и наградите.
9. Вие трябва да помогнете на детето да развива своите силни страни.
10. Похвалете веднага доброто поведение и представяне на детето.
11. Награждавайте детето за положителни усилия, а не за финални резултати, който не винаги могат да ви удовлетворят.


8. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

За да бъде лечението на аутизма успешно, за да се подобри качеството на живот на детето и неговото семейство и близко обкръжение, значителна роля имат родителите, грижещите се за детето, неговите братя и сестри. Активното им включване и участие в тези програми не само ще доведе до по-високи резултати за детето аутист, но също така ще се постигне по-голяма приемственост и интеграция, по-добро качество на живота за детето и цялото му семейство.


Използвана литература :

1. Д. Цокова, "Аутизъм" 2004
2. проф.д-р Й. Стоименов, Психиатричен енциклопедичен справочник, БАН, София,2004
3. Бр. Бонгар, Лари Бютлър, Пълен наръчник по психиатрия,Лик,
София, 2002
4. Р. Корсини - Енциклопедия Психология, Наука и изкуство.
5. В. Боянова, Диагностика и терепия на генерализирани разстройства на развитието, София, 1999

6. В. Матанова – “Психология на аномалното развитие” – София 2006 г.
7. Паради, С., „Аутизъм и генерализирани разстройства на развитието"
8. Оливър, Ст, „Разбиране на аутизма”, Oxford Brookes University, 1998