Човечеството е свидетел на самоубийството от самото начало на своето съществуване.Не са малко теоритичните обяснения на самоубийството.Фр. социолог Емил Дюркем е автор на „ Самоубийството ” , с която представя при самоубийства.
1. Егойстичен тип – хора обърнали гръб на външния свят, отчуждени, изолирани, слабо интегрирани и оттам усещане за непотребност, което поражда мисълта за поведението към самоубийството.Загубата на социални интереси чувството за общност с другите хора, меланхоличната откъсналост от света неминуемо отвежда тези хора по пътя към смъртта.Другата форма е епикурсиското безразличие – „добре поживели си хора”, загубили възможностите да продължат по същия начин, те изпреварват и се самоубиват с иронично равнодушие.
2.Алгруистичен тип самоубийство – антипод на 1.Наблюдава се в общества, които контролират яленовете си ярез системата от ценности, рутиали и превръщат в отделните хора в Св.оръдия.Самоубийството се приема като очаквана и толерирана от обществото висша преданост – камикадзе, харакири.
3. Аномичен тип – при аномия в обществото изчезва чувството на мярка в удовлетворяването на индивидуалното Аз гаснат отговорността и безнаказаността шества.Често срещани са неуспехите в адаптацията към промените в обществото, социалната дезинтеграция, дехуманизацията на средата, чувството за идентичност се разпада.Аномията, освобождавайки желанията от всякакво ограничение, отваря врати на илюзийтеи или на разочарованията.Човек изпада в отчания губейки почва под краката си.Според амер. Психиятър Карл Менингер в основата на самоубийството стоят природно заложената агресивност и деструктивност на човека.Той различава три източника на суицидна насоченост: I желание да се убие някой – при загуба на ласка, внимание, любов, пред неуспех, при ограничения и заплахи се задейства агресивната природа на човека. II Желание на човек да се самоубие – най-често се наблюдава поради неспособността да се понесат упорите на съвестта за нарушаване на социални норми, забрани и в такива случай единствено средство за изкупване на срама е самоубийството.III Желание да се умре – възприемане на смъртта като избавателка от соматични и исихични страдания.Швейцарския присиатор Ладам свързва опитите за самубийство пред юношеството с : представите и отношението на индивида към собственото си тяло, влиянието на инвестираните обекти още от самото детство.При юношата – суицидант съществува неразрешим конфликт между реално възприеманото тяло и идеализираното пубертетно тяло.Юношата – суицидент е в един неудържим конфликт м/у прогреса и регресията, т.е. той се бори срещу едното и другото.
Вторият парадокс в поведението на юношата-суицидант Ладам достига в това, че опитът за самоубийство е насочен срещу Аз-а , но и едновременно срещу един друг вуображаем смесен с новия образ на мъжкото и женското тяло. Опитът за самоубийство е очевидно доказателство за 1 срутване, за 1 упадък на сили, за крак на самоуважението,
Шнайдман предлага 10 афоризма на самоубийствата 1. Общата цел на суицира е търсене на решение. – за решаване на дилема, за изход от криза. 2. Обща задача е прекратяване на съзнанието – едновременно движение към нещо и бягство от нещо. 3.Общ стимул е непоносимата психична болка.
4.Общ стресор при с. са фрустрираните психични потребности – срещат се много безмислени смърти, но никога няма безсмислени и неоснователни убийства.Те се извършват заради неудовлетворени потребности.
5.Обща суицидна емоция е безпомощността – безнадежността
6.Обшо вътрешно отношение към суицида е амбивалентността – изпитва потребност да го извърши и едновременно – това желае спасението си с намесата от страна на другите .
7.Общо състояние на психиката при суицира е стесняването на кофнитивната сфера.
8. Общо действие е бягството(регресията)
9. Общо комуникативни действие е съобщението за неговото намерение.
10.Обща закономерност е съответвието на суицидното поведение на цялостния стил на живот на човека.
Суицидно поведение в детско-юнош. възраст –
Разновидности на с. поведение:
Митове:
I Всички суицидни са задължително психилогично болни. I
I Генетична предразположеност. (от части да , а от части не)
III Суицидните хора са погълнати от мисълта за смъртта.
IV. Хора със суицидни мисли не сигнализират нищо за тях.
V. Хора, които говорят за самоубийство, никога няма да го направят.
VI. Младите по-често се самоубиват отколкото възрастните.
VII. Юношеството е безгрижно време.
VIII. Ведъж човек направи ли опит е обречен завинаги и обратно.Ето и няколко неподлежащи на самнения факти: до побертета момичетата правят по-често опити за самоубийства, след 14 години-момчетата са по-активни, момчетата използват в юношеството твърди и летални средства за самоунощожение – огнестрелно оръжие, обесване, удавяне, скачане от високо) връзка с дрога, алкохол, през пролетта, най-висок суициден индекс имат полицайте, лекарите и писателите.Повечето в собствените си домове.Медикаментозните средства са т.н. меки, най-чето при Парасуицида – неуспешни опити.
Представи на децата и юношите за смъртта: Истинска представа за смъртта – едва към 7 годишна, до тогава е временно и обратимо явление – почивка, сън. В 8 - 9г. интерес какво става след смъртта.За тях умират само старите.През пубертета – самоубийството се разбира като средство за постигане края на живота.
Фактори и мотиви за самоубийства в д-ю в.Условно можем да ги разделим на вътрешни и външни.
От вътрешните –
1. Психични диалози и самоубийствено поведение – хора, страдащи от депресия, шизофрения и други психични разтройства, са с по-висок суициден риск. Обикновено 1/3 от болните с клинична депресия приключват живота си със самоубийство. Но не само перфорации в психеята водят до самоубийство.Наранената сома в р-т на неизлечима физична болест също . . . много хора преждевременно да търсят изход в смъртта.Висок е суиционият индекс и при хора, злоупотребяващи с алкохол, цигари и грога – бавно самоубийство.В ранна детска възраст се наблюдава връзката „депресия – суицидно поведение” в резултат на загуба на майката, в края на предучилищното детство и началното училище – неповторимостта на Аз-а. Новите потенциални опасни характеристики във побертета и юношеството които биха могли да породят депресивни тенденции, а оттам и суицидна насоченост са: синдром на дисморфогия (аналого – физиологични метаморфози – дебела е) Номинални на възрастта са несподелената любов, проблеми с половината индентичност, соматични и психо – физиологични симптоми, . . . , развнодушие и безразличие, чувство на неразбраност, отхвърленост, неприемане и изолация от възрастните и връстниците, безнадежност и страх, мярност и . . .
2.”Тунелно мислене” стесняване на когнитивна сфера на човека – нарушено възприети и внимание, фиксации на паметта върху миналото, а не върху реалността, въртене на мисленето в кръг и т.н. Люшкането между гневни изблици от 1 стр. до депресивна апатия от друга, изтощават енергията и психичните ресурси на индивида.Той е на прага на безизходищата.
3. Сензитивност и внушаемост, типерактивност и липса на самоконтрол.
4.Мазохистични сколоннодти и действия – удряне на главата, скубене, порязване.
5. Пол и възраст
От вътрешните фактори:
1.Редовата травма, предимствена от труд на бременност, хронични заболявания на майката, проблеми на раждането, недоносеност, предоставяне гледането на детето на други хора, деца, родени от физиологично незрели родители.
2. За най риско външен фактор – загубата на обичан и значим човек най-често родител.
3. Смъртта на родител чрез самоубийство.
4. Училищна натовареност учебна тревожност и неуспеваемост.
5. Семейни фактори – благополучни отношения м/у родителите, или не пълни семейства, чести скандали, конфликти, липса на уважение в семейството, обърканост, безпътица, безразличието и равнодушието към децата, враждебността към тях, злоупотребата с власт към тях, дистанцирането от тях, неразбирането им, продължителни заболявания на членове от семейството, бедността , мизерията.
С помощта на въпросник се оформя психологическо авторитет на младите суициданти, който ги представя като песимисти, тъжни, тревожени, лесно обезкуражавани, малко подвижни, слабо социализирани, твърде много скучаещи.Това са юноши, лишение от социална подкрепа в семейството и извън него, уязвени в способността за адекватно реагиране на справяне, в резултат на което необичащи живота. Суицидното поведение може да има и сексуална етиология – хомосексуалността, изнасилването, нежелана бременност.
Предупредителни знаци за суицидна насоченост – Дж. Смит класифицира суицидните юноши в 3 степени: ниска, средна и високорискова. Учениците ниска степен на риска пред суицира се характеризиратс вълна от мисли за безнадежност, но нямат план за самоуб. И обикновено използват летални средства.Учениците с висок риск имат както подобрен план, така и летални средства за самоунищожаване, направи ли са оконачателни приготовления, т.е. решили са, че самоубийството е единствената им алтернатива и замислят кога и как да го извършат.
Различна е и работата на специалистите спрямо тези три групи: За лица с ниска степен на риска се привличат родителите без излишно да се фокусира самоубийството, а вместо това се обсъжда депресивното състояние на детето им, акцентира се върху помощта за увеличавене собствените му умения справяне с неблагоприятни ситуации.Препоръчва се да се подпише договор за незйзвършване на самоубийство, провеждат се консултации, гореща линия, тези деца се наблюдават отблизо.
Със среден риск – на родителите се акцентира вниманието им върху възможността за самоубийството. Също се подписва „договор…” , насочват се към собствените служби и наблюдение в училище.Със висок – не трябва да остават сами, осведомяват се родители, администрация в училището, осигуряват се хоспитализиран.Когато суицидните мисли и действия са предвидени от психиатрични диагнози или дрога, алкохол, се намесват клиницистите – психиатри, токсиколози, и други. И се хоспитализират.
Основна грижа на практическите психолози е откриването, идентифицирането на суицидната насоченост и оценката на степента на нейната сериозност.Да се познават предупредителните знаци за с. – възможни сигнал за помощ, от близки и познати.Вербалните предупредителни знаци биха могли да са съждения, заявления, устни заплахи , оплаквания, жалби от близки чрез писма, бележки, дневници.Всичко е възможна улика за предстояща опасност.Може и чрез рисунки – гробища, обесени хора, катастрофи и др. Б такива случаи се отива на директен и открит разговор с детето.Промяна в поведението в храненето и спането,рязка промяна във външния вид, в отношението към другите, от типични дейности, от стари приятели,отсъствия, спадане на успеха, самоизолация, изненадващо подаряване на скъпи неща.Неестествени охотни посещения на гробища, ритуали на смъртта, силен интерес към раждането и смъртта, лесни преходи от реалност към фантазия, събиране на средства към самоунищожение.Стават без мотив на пръв поглед странни, раздразнителни, хиперактивни,сменят полярно емоционално състояние.Предишен суициден опит е рисков фактор пред рецидива.Правенето на списък,с обичани хора, който лицето изненадващо иска да посети е също симптом.Към третата група знаци – ситуативните – загубата на обичан човек, беди, неуспехи, провали.
IV група – синдроматични признаци – клиничен вариант на депресията с прояви като нарушение на съня и храненето, чувството за безнадежност и безпомощност, отчаяния, дефицит на физическа и психическа енергия, самоизолацията, рисковото поведение.Не винаги посочените категории предупреждените знаци завършват със самоубийство.Да сме по-внимателни, да ги споделим със специални.Препоръчват се 2 неща: Първо, бързо,директно чрез въпроси да стимулираме изповедта на лицето, внимателно да слушаме и най-малките намеци да споделим съмненията си с думите си: „Мислил ли си да причиниш някаква вреда или за самоубийство? ” без да се страхуваш, че с такива въпроси ще го подтикне, да изразяваме загриженост и готовност да му помогнем, да не го упрекваме, че е глупаво „ замисленото ” , да се избягва проповедите и нравоученията, да не осъждаме. Второ, незабавно да търсим специализирана помощ „ По-добре да имате приятел, който ви е сърдит, отколкото приятел, който е умрял ” - Маркус
Запознаване на учителите със суицидната проблемтика,разисняване, идентифициран, работа с родителите, с обществеността.
