Днес значението й се осъзнава, незачитането на значението на човека е продукт от традиционни отношения и от глобализацията. Фройд превръща думата идент. в термин. Идент. има 2 смисъла: 1) процес на търсене на себе си, на истинското си Аз чрез копиране на поведение; 2) в клиничен смисъл – вид защитен механизъм, човек се уподобява на друга личност за да избяга от себе си – крайна степен на непоносимост към себе си; използва се за да се избегне занижаване на самооценката, депресии и др.
Теория за егоидентичността на Ериксон – през детството си човек се стреми към вътрешна непротиворечивост, към постигане на идентичност, към вътрешен интегритет на личнстта. Процесът има 4 основни етапа: 1) предрешаване – напр., родителите казват на детето, че ще стане музикант и то се изживява така (6-7 години); 2) мораториум – включва отлагане на идент., човек експериментира със себе си, защото още не може да реши идентичността си; 3) объркване на идент. свързана с вътрешна конфронтация със себе си, неуправляема апатия; 4) постигане на идент. – постига се интегритет на личността, оформя се окончателна Аз-концепция.Теория за соц. идент. на Тейфъл. Създадена 70те год. на 20ти век. Свързва се с разкриване на псих. детерминанти, лежащи в основата на асоциирането между хората. Той прави следните опити: прожектира диапозитиви с бели кръгчета и кара студентите си да ги преброят, но ги сменя бързо.
Оформят се 2 групи преброители: подценяващи и надценяващи броя на кръгчетата. На тази база обособява 2 групи на основата на случайните критерии (така обособените групи са “минимални групи”). След това ги кара да разпределят и се оказва, че се стремят да облагодетелстват собствената си група. Този феномен е “вътрешно групово фаворитизиране” – тенденция да се облагодетелстват членовете на своята група. Така Тейфъл изгражда теорията си, според която човек се стреми да се асоциира с предварително избрани от него атрактивни и успешни соц. групи. Тенденцията към присъединяване към тези групи е свързана с потребността от повишаване на самооценката. Застрашената самоценка повишава необходимостта от вътрешно групово фаворитизиране, защото то повишава самооценката. Кризи- според теорията на Ериксън, кризите са свързани с 8 етапа от живота на човека, които трябва да бъдат преодоляни:
1. Младенческа възраст /"орално-сензорен" период/ /първата година от живота,
2. Ранно детство /"мускулно-анален" период//втората и третата година от живота/,
3. Възраст на играта /"локомоторно-генитален" период/ /4 - 6 години/,
4. "Латентен" период /7 - 12 години/,
5. юношеска възраст /12 - 19 години/,
6. Ранна зрялост /"младежка възраст"/ /20 - 25 години/,
7. Средна зряла възраст /25 - 65 години/,
8. Късна зряла възраст /след 65 години/.
Няма коментари:
Публикуване на коментар