В заключение, може да се каже, че един от основните елементи на социалното поведение е информационния (предаване, приемане, съхраняване на информация). Характерно за комуникацията е, че тя, според информацията, която приема или предава има възможност и способността да управлява. Една от основните характеристики на комуникацията при съвременните организационни поведения, е че тя интернационална – тоест, независима по отношение на своя материален носител, независима по отношение на държавни граници и междуправителствени отношения.
При комуникацията, не се обменя само информация, а и действие. В организационното поведение се предполага взаимодействие или обмен на действие. В този смисъл, взаимодействието може да има положителен (коопериране, сътрудничество, взаимопомощ) или отрицателен (противодействие, конкуренция, противоборство) момент (план).
Общуването действително представлява съвкупността от ценности, норми, модели на субординация, комуникация и професионално поведение, които са в състояние да осигурят приемственост в развитието на дадена структура, стабилитет и виталност, иновативност и прогрес. Това понятие е толкова по-ефективно, колкото повече е наситено с хуманност, но и с прагматичен дух.
То съдържа ефикасната стратегия за решаване на проблемите, изникващи в процеса на работа (трудови конфликти, технологични трудности, подронен авторитет и накърнен имидж, девалвиране на стимулите, елементи на догматизъм, инерционност, апатия и т.н.), в социалното обкръжение на индивидите. Общуването не бива да се възприема като завършена система от правила и норми, а като гъвкав и пластичен конгломерат от ценности и образци, който постоянно се променя, обновява и коригира по посока на съвършенството.
При комуникацията, не се обменя само информация, а и действие. В организационното поведение се предполага взаимодействие или обмен на действие. В този смисъл, взаимодействието може да има положителен (коопериране, сътрудничество, взаимопомощ) или отрицателен (противодействие, конкуренция, противоборство) момент (план).
Общуването действително представлява съвкупността от ценности, норми, модели на субординация, комуникация и професионално поведение, които са в състояние да осигурят приемственост в развитието на дадена структура, стабилитет и виталност, иновативност и прогрес. Това понятие е толкова по-ефективно, колкото повече е наситено с хуманност, но и с прагматичен дух.
То съдържа ефикасната стратегия за решаване на проблемите, изникващи в процеса на работа (трудови конфликти, технологични трудности, подронен авторитет и накърнен имидж, девалвиране на стимулите, елементи на догматизъм, инерционност, апатия и т.н.), в социалното обкръжение на индивидите. Общуването не бива да се възприема като завършена система от правила и норми, а като гъвкав и пластичен конгломерат от ценности и образци, който постоянно се променя, обновява и коригира по посока на съвършенството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар