Методи на обучение в педагогиката


1.Понятие за метод на обучение

Методите на обучение творят процесуалната страна на технологята на обучиние, те му предават живот , те определят до голяма степен облика му, заедно със съдаржанието му са сърцевината му.
Я. А. Коменски сравнявя истинския метод с пътеводна нишка, която ориентира и насочва тарсещия и в най-сложните лабиринти на познанието, дава му вяра и оптимизъм в успешния изход и достигане на набелязаната цел.Основата на функционирането на всеки вид възпитателно-оброзувателен метод е сварзана с това активно отношение на човека към света.Благодарени на методите на обучение това активно отношение на подрастващата личност към всичко объркващо я, към образователната среда се стимулира, развива, усъвършенства.
Думата “метод” идва от гръцката дума methods, която озночава “път към известна точка”. Методът се дефинира като “начин за постигане на определена цел, за теоретично изследване, за практическо прилагане на нещо...”
Методите но обучение са един то най-съществените компоненти на технологията на обучениес изключителна сложна макро- и микро-стрктора.Чрез тях се реализират основните стратигически направления на процеса на обучиние, постигат се неговите цели и задачи.От подбраните и използвани методи зависи как уцениците ще овладяват учебния материал.Използваните методи е необходимо да са адекватни на поставените образователни, възпитателни и развиващи цели.
В дидактиката се очертават две становища по отношение на методическа система на образователна работа.
Първо становище:Има автори които, издигат тезата за единстве-
ния универсален метод. т.е. съществуването на такъв метод, който е най-благоприятен за постигане на набелязяните цели от гледна точка на наличните обстоятелства, на конкретна дидактическа ситуация.
Второ становище:Учителят трява да направи целесъобразен подбор на методи.В този смисъл се говори за многовариантност в използваните методически стратегии, за избор, съчетаване и реализация на определени групи методи.Първото становищи се защитава от Й. Ф. Пастелоци който е на мнение, че е добър само един учебен метод, а именнно този, който се основава от законите на природата.Добрият метод предполага максимум резултати при изходване на минимални усилия, време и средства.
М. Герасков смята че всяко индивидуално нюансиране на методата е отделна метода, е пресилено разширяване смисъла на понятието.Той препоръчва индивидуалноста в методичното постъпване, маниерът на учителя да се характеризира като негов “методичен стил”. Според изтъкнатия представител на нетрадиционната педагогика у нас Д. Кацаров, следването на установени методи и модели на действие е “безполеэно” в педагогическата практика и има “крайно печални резултати”.
Има два основни подхода при интерпретацията на методите на обучение.
І-ви: Има автори, които считат, че методът е строг, регламенти-ран, закономерен, логицески издържан, необходим път, който води до осъществяване на набелязаните цели.
ІІ-ри: Дидактици от школата на прогресивистите, разглеждат метода като изкуство, което се проявява в образователната дейност.Методите на обучение са основна, относително самосто-ятелна категория в потайния апарат на дидактиката.Те моделират пътища за познавателно и практическо взаимодействие между учители и ученици, които творят процесуално-технологичния механизъм на обучението.Метода на обучение програмира цялостната дейност на учителите и учениците, научно я обуславя.
Според Д. Кацаров “метод значи такова нареждане на учебния план, което го прави годен за употреба.
Д. Данев определя методите на обучение като “начини на работа”
А.Н. Алексюк казва:методите на обучение са “едни от най-важни-те компоненти на учебния процес.Те представляват изключител-но сложно, многоаспектно педагогическо явление.
М. И. Махмутов дефинира метода на обучение “като теоретичес-ко нормативно знание във вид на савкупност на от определени правила”.
В. А. Онищук определя методите на обучение като “подредени системи от взаимосварзани похвати за педагогическа дейност на учителя и учебно-познавателна дейност на учениците.
А според Марин Андреев методите на обучние изграждат процесуалната старана на технологията на обучение, придават му живот до голяма степен определеят облика му.
В обобщение можем да кажем, че в педагогическата литература се разграничават три вида дефиниции на понятието “методи на обучението”,номинални, съдържателни и дейностни.
Номиналните определения предлагат и етимологичен смисъл преводното значение на думата “метод”(начин, път,способ), с което не се задълбочава познанието за същността на методите на обучение .
Съдържателните определения насочват вниманието към съвкуп-ността от похвати които се вписват в състава не всеки метод на обучение.
Дейностните дефиниции визират дидактическата интеракция в процеса на обучение.Те се основават на бинарния харектер на методите на обучение, коите се реализират най-малко в два су-бекта , единия от коити може да е и групов.Хеобгодимо е да направим разграночения между “похват” и “метод” на обучение.
Похватите са градивни, структурни елементи на методите.Похва-тите нямат самостоятелна учебна задача, а се подчиняват на тази задача, която се изпалнява от даден метод на обучение.Друго по-нятое което трябва да разграничим са средствата коите се из-ползват в преподаването и ученето.
Средствата са всички предмети, с чиято помощ се осъществяват методите на обучение.

1.2 Свойства и функции на методите на обучение
а)Методите на обучение се отличават с няколко свойства:
-ясност - разбираем, достъпен,разграничен от останалите;
-детерминантност - липса на произвол,последователност при прилагане на регулативните му принципи;
-насоченост – подчиненост на дадена дидактическа цел;
-резултатност – годност за постигане на дидактическа цел;
-полодотворнст – реализиране и на други резултати освен преследваните предварително;
-надеждност – годност с голяма вероярност да се псотигне желания резултат в обучението
-икономичност - реализиране на дидактически резултат с най-малко време и средства;


б)Функции
Основните функции които се реализират чрез мотодите на обучение се подразделят на общи и специфични.
-общи – те са валидни за всеки етап от дейността(комуникативна, организационна, конструктивна, контролно-оценъчна, логическа, психологическа, психотера-певтивна, социализираща и др.
-специфични – това са функциите непосредсвено сварзани с отделните етапи не дейността.
Функциите на методите на обучение в етапата организация на дейността са:
1) в подготвителния етап на дейността:нормативна функция, целеобразуване, целеполагане, стимулира-не и мотивация, проектиране и прогнозиране и др.
2) в същинския процесуално-технологичен механизъм на дейността:информационна(образователна), описател-на, обяснителха, системазтизираща, развиваща, възпиталена, креативна, синхронизираща и др.
3) в заклучителната фаза на дейността: ретрогносточна, корективна, мултиплицираща, интегрираща и др.



2.Методи на обучение

2.1 Съществуват три групи методи на обучение:методи за организация и осъществяване на учебно-познавателна дейност; методи за стимулиране и мотивация на ученето и методи за контрол и само контрол в обучението.

І-та група методи биват 4 вида:
1) Перцептивни-т.е.по източници на предаване и приема-не на учебната дейност.От своя страна те биват:
- словесни: разказа, беседа, лекция.
- нагледни: илюстации, домонстрации.
- практически опити, упражнения, учебно-произведен труд.

2) Логически- т.е по логика на предаване и вазприемане на учебната информация.
-индуктивни, дедуктивни, синтез и анализ

3) Гностични- по степен на самостоятелна мисъл на учениц-те при овладяване на знания.
-репродуктивни, частично изследователски и изследовател-ски.
4) Методи за управление на ученето.
- под ръководството на учителя;
- за самостоятелна рабита на учениците(работа с книга, писмени работи, лабораторни работи).

ІІ-та група методи на обучението са 2 вида:
1)Методи за стимулиране на интерес към ученето:
-познавателни игри, учебни дискусии, създава ситуации на занимателност, създава ситуации на познавателност и др.
2) Методи за стимулиране на дълг и отговорност към ученето:
-убеждаване, изискване, поощряване, порицание

и ІІІ-та последна група са 3 вида:
1)Методи за устен контрол:
- индивидуални изпитване, фронтално изпитване, устни изпити с програмирано изпитване.
2)Методи за писмен контрол:
- контролни писмени работи, писмени задачи, писмени изпити, програмирани писмени работи.
3)Методи за лабораторен практически контол:
- контролни лабораторни работи, машинен контрол.

Всяка от трите групи методи включва взаимодействие между педагога и учениците.
В чешката дидактика Х. Вискочилов класифицира методите на обучение в зависимост от формара на външното им проя-вление в следните групи.


1.Метод за изложение на учителя, които се подразделят на:
● разказване;
● описание;
● обяснение;
● лекция.
2.Беседа(или разговор) т.е. диалогични методи:
● индивидуална беседа;
● фронтална беседа;
● евристична извеждаша беседа;
● контролна беседа с проверочен характер.
3.Работа с учебника или с други литературни източници.
4.Писмени и други графични работи на учениците.
5.Наблюдение и демонстрация.
6.Практически работи на уениците.

Л. Мойжишек прави деление на методите на обучение в зависимост от функциите, изпълнявани от дадена група 1.Мотивационни методи (методи за възбуждане, за стимули-ране на интерес към ученето).
2.Методи за експониране (изложение) на учебен материал:
а) Методи за словесно съобщаване на знания от учителя на учениците(монологични).
● лекция;
● разказ;
● описание;
● обяснение.
б) Методи за индиректно получаване на информация чрез сетивни образи:
●демонстрация (образна, чрез диафилми, филми и телеви-зия, чрез модели, макети и т.н.);
●продължително наблудение;
●манипулативни методи (монтаж и демонтаж);
●практически методи (лабораторен метод, метод за практи-ческа работа в цех, практикум и т.н.);
●играта като метод на обучение.
в) Методи с евристичен характер (проблемни методи):
●диалогично проблемен метод (Сократов метод – евристика и беседа);
●комплексни проблемни методи (проблемен метод с вербална медитация; проектен метод – организация на твор-чество).
г) Методи за самостоятелна дейност на учениците.Автоди-дактични методи:
●самостоятелна практическа работа с книгата.
д) Методи за неволево учене.
3.Методи за затвърдяване (фиксиране) на знанията:
а) медоти за повторение – чрез въпроси и отговори, чрез работа с учебника, чрез свързано устно изказване, чрез писмени контролни задачи, диктовки, рисунки, методи за запомняне на изуст, моделиране , игра);
б) Методи за повторение с цел затвърдяване на уменията.
● моторен (двигателен) тренинг;
●интелектуален тренинг (развиване на умения за тълкуване)
4. Методи за диагностика и класиране:
●методи за диагностика и класическа дидактика;
●диагностични методи с научноизследователски характер;
●методи за селекция и интерпретация на диагностичните данни;
●методи за класиране, за дидактическа характеристика – оценъчни методи, точни методи (качествни и количествени).

Посочениете методи само в единични случаи се използват самостоятелно.Обикновено те си взаимодействат, взаимно се проникват, образуват тясно свързани по между им, взаимодействащи си ситеми.Подредабата им се определя от доминиращите дидактически задачи.
М. И. Махмутов смята, че от общите методи на обучение,
да се обособят методи за преподаване и методи за учене.
Метода на обучението отразява характера на взаимодейс-твието на дейностите на учителя и ученика, като съчетае методите на преподаване и на учене.

Методи за преподаване Методи за учене
1) информационно-съобщаващ 1) изпълнителен
2) обяснителен 2) репродуктивен
3) инструктивно-практически 3) продуктивнопрактически
4) обяснително-стимулиращ 4) частичноизследователски
5) стимулиращ 5) изследователски
Твърде актуална и оригинална е класификацията според ораганизация на дейноста.Разграничават се групите:
1.Методи на индивидуална работа – самостоятелна, под ръководството на учителя и в условие на програмираното обучение.
2.Методи за работа по двойки – учител – ученик, ученик – учител.
3.Методи за работа по групи – за една и саща и за различни дейности.
4.Методи за работа с целия клас (колективни) – за фронтал-на работа, диалог.
5.Методи за работа с големи групи – кнференции, обсъжда-ния, дискусии.

Според унгарския дидактик Н. Шандор методите на обуче-ние се систематизират в пет направления, в зависимост на изследваните теми.
1.Метод за овладяване на знания
●мотоди за непрекъсната мотивция;
●методи за комуникация (съобщаване на знания,разказ);
●беседа и обсъждане;
●дискусия;
●метод на октриване;
●методи за практическа работа – самостоятелна работа с учебника; наблюдение; лабораторна и практическа работа.
2.Методи на развитие на способностите
●логически методи;
●проблемно обучение;
●изследователки метод;
3.Методи за затвърдяване – повторение на учебия материал
4.Методи за социализация на поведението - учене в емпатия
5.Методи за проверяване и оценяване
●за контрол и самоконтрол;
●за оценяване и самооценяване;
●за оценка на групово поведение.

Методите на обучение се подразделят в организационен аспект на индивидуални, групови и фронтални.
В зависимост от познавателната самостоятелност на субектите, които ги реализират или равнището на проблем-ност в обучението, мотодите се проявяеат кати репродуктивни и продуктивни, а продуктивните от своя страна могат да бъдат алгоритмични и творчески (евристични).
Според дидактическате системи, които ги обосновават, е разпространенов практическата дейност делението на методите на традиционни и алтернативни (нетрадиционни).


3.Характеристика на общите методи на обучение

1.Обяснение на учебния материал
В урока се използват следните видове обучение:
-Обяснение на теоретико-познавателна информация на способностите на дейност;
-Обяснение на нежербалните компоненти на учебния материал в три разновидности;
a) обяснение на учебния материал в сетивно-образна форма;
b) обяснение на символичен учебен материл;
c) обяснение на учебен материал в предметна форма.
Обяснението на учителя трябва да е съобразено с възраста на учениците с цел да възникне в тях интерес към знанието.
Един от най-важните способи за обяснение в педагогическа-та практика са определенията и дефинициите.

2.Разказване
Методът се нарича още акроаматичен и е свързан с непрекъснато изложение на нова или позната информация.
Предимоства:позволява цялостно сиситематизирано изло-жение на учебното съдържание, силно емоционално въздействие на учениците,предаване на голямо количество информация.
Недостатъци:Недостатъчно развито самостоятелно мислене на учениците, трудно се възприема от учениците, поради голямото му количство,при неправилно използване стига до пренатоварване на учениците.
Разказът трябва да бъде структориран правилно в увод, изложение и заключение.

3. Беседа

Няма коментари: