Просоциално Поведение

Просоц. повед. е дейност, насочена към благополучието на другите. Алтруизъм – друг израз на същото понятие, помощ за която не се очаква награда. Идентификация на Аз-а, процес на емпатия – в основата на просоциалното поведение.К. Роджърс за емпатията – да съпреживееш без да напускаш своята собствена позиция. Емпатията е основен ресурс за дейността,насочена към хората – консултация, подпомагане. Реално подпомагане е равнозначно на емпатия. Чувство за вина към пострадалия – при конкурентност, в процеса на соц. промяна, соц. диференциация, когато монополът в/у ресурсите е в ръцете на ограниченото предлагане, когато има чувство на несправедливост, ощетеност.В рамките на този тип промяна има директната и индиректната вина, които мотивират елитарните слоеве, тези които имат монопол върху ресурсите, за да възстановят нарушеното чувство за справедливост. Психичния механизъм тук е снемане на когнитивния дисонанс.

Форми : с-ма за подпомагане; чувство за справедливост – причинителят на вредата редуцира напрежението, възстановяване на псих. равенство чрез отричане на отговорността, възстановяване на равенство – даване на компенсация, налагане на самонаказание. Социални норми- има две соц. норми свързани с подпомагането – норма на соц. отговорност – оказване на помощ, когато нуждаещия се е в зависимост от подпомагащия Ако зависимостта ограничава личната свобода на подпомагащия, склонността към помощ намалява. Норма на взаимността – описва реакцията, когато получаваме помощ, чувство на признателност. Трябва да има баланс между двете норми.

Подходи : Ситуативен подход – значение на ситуацията. Лотан и Дарли задават в своя публикация въпроса: защо човек помага? Те са впечатлени от случай в Ню Йорк на човек, който е нападнат и малтретиран. Виковете му са чути от 38 души, но никой не е помогнал. Те си задават въпроса, кои са факторите които са повлияли на това поведение. Първо събитието трябва да бъде забелязано като такова. Второ да бъде интерпретирано като успешен случай. Трето, човек да прецени, че носи лична отговорност да помага. Четвърто, вземане на решение как да се помогне. Лотан и Дарли смятат, че неясната ситуация води до неуверена атрибуция. Авторите описват двата ефекта във връзка с интерпретацията:

1.) ефект на множествената неосведоменост – дали ситуацията е критична, трябва повече информация. Тук има общо въздействие. Ако поведението е спокойно се счита, че ситуацията не е критична;
2.) ефект на дифузия на отговорността – личността на такава отговорност, обратнопропорционална на броя на хората в групата (по-голяма група – по-малка отговорност). Когато има яснота, човешкото поведение е умерено подпомагащо.

Модел на награди и загуби – човек помага, ако разчита на ползи за себе си. Отговор намалява с увеличаването на загубите.
Мотивационен модел- Авин предлага 5 фактора свързани с мотивацията за помощ:
1.) сериозност на спешния случай;
2.) яснота;
3.) физическа близост;
4.) степен на идентификация с жертвата;
5.) продължителност на времето в което се наблюдава ситуацията.