Социологичната психология борави със свой категориален и понятиен апарат, от гледна точка на специфичните процеси, които изследва. Като всяка наука, и социологичната психология разкрива типични за нея явления и взаимовръзки. Използва и достиженията на другите науки. При изследване на общуването, тя обикновено използва системния подход.
Това означава, че се подхожда от системна гледна точка например, да разглежда малката група като система, социалната организация като система в процеса на общуване. Известно е, че социалните общности се обединяват, за да извършват определени социални дейности. Самото общуване се простира между обекта и субекта и тя ги свързва, т.е. всяко общуване е своеобразен род предметна дейност, защото е насочено към предмет или обект и притежава основания, поради които се извършва. Междуличностното общуване, като обект на социологичната психология има две страни: субект и обект, т.е. човешкто общуване е субект-обектна категория. Междуличностното общуване има и опосредстван характер.
Общуването между личностите се извършва в социален контекст, като субект на отношение може да бъде отделна личност или група. Общуването на индивида не е нищо друго, освен взаимодействие. Информацията е, която се предава при поведението между субектите и комуникативния акт. Човешката дейност е процес, който постоянно се развива. По време на този процес се получава резултат от поведението. На практика, целия материален свят е резултат от междуличностните общувания и тяхната екзотермична форма, като всичко това е обект на социологичната психология.
Основни характеристики на междуличностното общуване могат да се представят в следните аспекти: всяко общуване е материално, защото се извършва между обекти; всяко общуване е предметно, защото има свой предмет; всяко общуване е социално, защото се извършва в социален контекст; всяко общуване е исторически обусловено, защото се извършва в точно определен исторически момент; всяко общуване е мотивирано, защото и немотивираната дейност не съществува. От друга страна, всяко общуване е свързано с поведението, с взаимодействието между отделните личности.
Продължава в ЧАСТ 2
Това означава, че се подхожда от системна гледна точка например, да разглежда малката група като система, социалната организация като система в процеса на общуване. Известно е, че социалните общности се обединяват, за да извършват определени социални дейности. Самото общуване се простира между обекта и субекта и тя ги свързва, т.е. всяко общуване е своеобразен род предметна дейност, защото е насочено към предмет или обект и притежава основания, поради които се извършва. Междуличностното общуване, като обект на социологичната психология има две страни: субект и обект, т.е. човешкто общуване е субект-обектна категория. Междуличностното общуване има и опосредстван характер.
Общуването между личностите се извършва в социален контекст, като субект на отношение може да бъде отделна личност или група. Общуването на индивида не е нищо друго, освен взаимодействие. Информацията е, която се предава при поведението между субектите и комуникативния акт. Човешката дейност е процес, който постоянно се развива. По време на този процес се получава резултат от поведението. На практика, целия материален свят е резултат от междуличностните общувания и тяхната екзотермична форма, като всичко това е обект на социологичната психология.
Основни характеристики на междуличностното общуване могат да се представят в следните аспекти: всяко общуване е материално, защото се извършва между обекти; всяко общуване е предметно, защото има свой предмет; всяко общуване е социално, защото се извършва в социален контекст; всяко общуване е исторически обусловено, защото се извършва в точно определен исторически момент; всяко общуване е мотивирано, защото и немотивираната дейност не съществува. От друга страна, всяко общуване е свързано с поведението, с взаимодействието между отделните личности.
Продължава в ЧАСТ 2
Няма коментари:
Публикуване на коментар