Организационни форми на обучение в педагогиката

Външният израз на съгласуваната дейност на учителя и учениците осъществява се по определен ред и режим т.е. винаги, когато става въпрос за това как изглежда отвън по какво се наблюдава взаимосвързаната дейност на обучаващ и обучаващ се, се говори за организационни форми на обучение.
Те се реализират от формите на организиране на учебно - познавателна дейност на учещите. В първия случай се засяга взаимосвързаната дейност на обучаващ / обучаващи, а във втория се има предвид учебно – познавателната дейност на обучавания.
Познати са различни форми на обучение: Индивидуална форма – при нея обучаващият работи с един ученик и това му дава да отчита най - пълно неговите индивидуални особености. Тя е подходяща за усвояване на умения за специални дейности като изкуство в управлението на уникална техника. По късно се развива групови форми на обучение – при нея няколко обучавани работят с един обучаващ пр. усвояването на чужд език е подходящ да става в група до 10 човека, което позволява да се работи индивидуално с тях. Тази форма е подходяща за обучение, при което се усвояват умения и навици, които изискват активно обработвани при типизирани условия. Тя позволява да се формират общи нагласи и общи ценности при добри възможности за индивидуално обучение.

Масови форми на обучение – възниква най-късно и са плод на налагането на налагането на капитален начин на произвеждане и масова употреба на техника. Коменски е първия, който предлага такава форма считайки, че учител може да работи е 40-50 до 300 ученика. Идеята му е учителя да обучава до 10 ученика, които от своя страна ще обучават по-малко знаещи от тях. Идеята е развита от англ. Бел и Ланкастър и е позната като взаимоучещи или Бел-Ланк система. Дава добри резултати в началото на масовото налагане на образованието. Неподходяща е, когато се изисква да се усвояват знания на високо равнище, а качество на образованието не е високо.
Класно – урочна система – Води началото от Коменски. Налага се през 19-20 век. Характерно за нея е че обучението протича в организирани форми клас, който представлява съвкупност от ученици на приблизително еднаква възраст със сходни възможности и социално развитие. Обучението в класа протича синхронно за всички по обща учебна програма, общ режим и темп. Отделните елементи от учебното съдържание се усвояват от строго фиксиран отрязък от учебно време при ясно определена структура на учебната дейност т.е. обучението се осъществява чрез уроци.
Урок - форма на организирано обучение, която обуславя активна и планомерна учебно – познавателна дейност на група ученици на определена възраст в определен състав и равнище на подготовка, насочена към решаване на определени задачи. Той е подходящ за осъществяване на масово и качествено обучение. Позволява да се работи относително активно с учениците и да се осъществява и възприеме задачи. Позволява обучението да стане ефтино и достъпно и отговаря на високи изисквания на обучението. Неговата слабост е, че типизира, уеднаквява учениците, че има организирана възможност за индивидуализиране на обучението съобразно особеностите на учещите. Това довежда до редица изследвания и практически опити за намиране на по-добри организирани форми. Първата половина на 20 век. в САЩ се развива т. нар. Далтон – план предложен от Е. Паркхърст. Идеята е да разчупи класната форма като се ориентира към обучението на група ученици, които имат сходни интелектуални възможности. Обучението се организира в така наречените работилници, които позволяват индивидуализиране на учебното съдържание на темповете на обучение на изискванията към учениците. Освен това на обучението се предава по-практически характер тоест коригира се академизма и абстрактността характерни за класическата класно – урочна система на обучение. Приблизително по същото време в Русия се развива бригадно – лабораторна форма на обучение. В рамките на идеята за трудовото учещите, характерно за нея е, че се избягва абстрактността и академизма, но вътре в класно – урочната система се цели да се вкара практическо обучение във формата на малки групи наречени бригади. Постепенно се стига до опорочаване идеята и рязко влошаване на качеството на обучението. Затова е отменена през 1932 година.

Съвременен урок – форма на обучение, която осигури акт и планирани учебни познавателни дейности на група ученици на сходна възраст, състав и равнище на подготовка винаги е времево организирана. Има формулирана тема и определена учебно познавателни задачи. В това време в дидактиката е дискусионен сложния въпрос за структура и типовете урок. Въпреки дискусиите постигнатите резултати от научни изследвания.
Изисквания към урока:
Дидактически

- Ясно формиране на целта и задачите на урока. Точно разграничаване на съставните елементи, така че да е ясна позицията на урока.
- Определяне на оптимално съдържание на урока, съобразено възрастта на обучаваните, сложността на учебното съдържание, етнокултурни особености, равнището на подготовка.
- Съображение на метода на обучение с вида на урока, учебно съдържание, особеностите на учещите.
- Системата от уроците трябва да позволява да се изгражда цялостни и с практически изход знания за учещите. Да се осъществят връзки, за да се избегне раздробяването на познанието, трудността на пренасянето на една сфера в друга.
Възпитателни
- обучението трябва да осигурява изграждане на светогледа на идейни убеждения, които да помагат на учениците при взимане на решения по въпроси на самоопределяне и личната реализация в обществото. Това е важно и предвид, че самата изследователска дейност и научно познание също подлагане на светогледна интерпретация.
- формиране на познавателни интереси и мотиви на любов и уважение за неговата важност за живота на хората.
Структура на съвременните уроци
Видовете уроци – в дидактиката има различни идеи за класификация на уроците като се отчитат различни признаци. От гледна точка на основните цели и дейности на обучение и възпитание. Видовете уроци изглеждат така:

- Урок за нови знания – основната цел е усвояване на нови знания. Учителят преподава новото, а учениците извеждат различни дейности по новото усвояване (решават задачи, извеждат уравнения, опити). В този урок се решават и възприемат задачи по формиране на интереси към знания и усвоената цялостна култура. Тази структура освен това не означава, че в процеса на усвояване на новото учителя не може да поставя оценки върху постижения на учениците.
- Урок за затвърдяване – както показва името освен дидактическата цел е затвърдяване на вече усвоявано учебно съдържание. Учителят поставя задачата, а учениците изпробват различни дейности свързани с тяхното решаване. Задачите са от вида: повторение на вече познато от стандартните условия (репродуктивни задачи ) ; задачи при частично променени условия; за откриване на излишни или липсващи елементи, допълване; задачи за откриване на ново, неизвестно (творчески задачи) те изискват решения при нови условия, които не са отработени до момента – за пренос на знания по аналогии, за откриване на непознат пример, правило. Помощта на учителя при трите вида задачи е разглеждане и се определя от тяхната сложност и развитие на учениците. При репродуктивни задачи може въобще да не помага, но може да се наложи да оказва помощ ако познавателното им развитие и самостоятелност са ниски.
- Уроци за проверка и оценка – основните дидактически задачи на учителя е да провери постиженията на учениците за реализирането им, използват различни методи.
- Писмено изпитване – може да се осъществи, чрез решаване на задачи, писане на есе, съчинения, отговаряне на формулиран въпрос, върху решени домашни задачи или вече изпълнени лабораторни задачи.
По форма проверяване на знания може да бъде индивидуално, групова или фронтална.
- Индивидуална форма на обучение – осъществява се индивидуален разговор, или решаване на индивидуално поставени задачи. Оценяват се постиженията на отделната личност само за нейния труд. Индивидуалната форма на обучение заема важно място в учебно - възпитателния процес предвид : 1. специфичните особености на усвояването на знания; 2. възможностите й за компенсиране недостатъците на фронталната форма на обучение; 3. осигуряване чрез нея на хуманистичен подход за уважение на личността на всеки ученик; 4. необходимостта от индивидуализация на обучението, съобразно особеностите и равнището на развитие на учениците; Индивидуалната организационна форма на обучение може да се използва в почти всички конкретни форми на обучение. Различни автори я разграничават от другите форми по: начина на решаване на задачите от учениците; според предлагането на задачите от учителя или от учебник; съобразно контакта с учителя или с учениците; съдържанието на задачите;
Негативните страни на индивидуалната форма на обучение – се отнасят преди всичко до това, че предполага по –голям разход на време и усилия на учителя, но се отразява благоприятно на вътрешноколективните отношения ; пречи на контакта със съучениците, които могат да се осъществяват само чрез посредничество на учителя, поради което се отразява негативно на развитието на така необходимото умение за обучение; Индивидуалната форма се осъществява на принципа за индивидуален подход. Много важно е учителя да проучи психологическите особености, възможности, наклонности , интересите, индивидуалните качества на всеки ученик. Учителя трябва предварително да се подготви за прилагането на индивидуалната форма. Той трябва да е наясно каква цел си поставя спрямо отделния ученик, чрез какво съдържание, методи и средства в рамките на индивидуалната форма би могъл да осъществи тази цел.

- Групова форма на обучение – оценката може да бъде получена за групово решени задачи Например: Изпълнение на танцово съчетание; изиграна колективна игра; разработен групов проект; тоест изискването е в дейността да се обхванат всички ученици, а задачата да е от общата и съвместна дейност. Особености: класът се разделя на групи с четен или нечетен състав, с малък или по – голям брой на членовете на групите; с отговорник или без отговорник в групите; при наличие на обща цел се поставят задачи на всяка група решаването на задачите се осъществява съвместно , а отчитането на дейността се осъществява след приемането на отговора от цялата група, получен след анализ на индивидуалните мнения. Класифициране на груповата учебна дейност- тя се дели според съдържанието на задачите в отделните групи, според начина на изпълнение на задачите, според дидактическата цел групата работи за нови знания, за затвърдяване на знания, за обобщаване на знания; според мястото на груповата дейност; според управлението на дейността в групите, равнището на самостоятелност на учениците и взаимоотношенията на равнище „учител - ученик” , „ученик – ученик”, групата работи с пряко ръководство на учителя, с малка самостоятелност на учениците; според формата на поднасяне на задачите : групата работи под формата на въпроси, задачи, дидактически игри, загадки; според характера на дейността: репродуктивна , преобразуваща, творческа; според състава на групите; според броя на членовете в групата. Въпреки редицата положителни страни на груповата форма необходимо е да се има предвид и възможните отрицателни последствия, които могат да съпровождат неправилно организираната групова дейност на учениците- училищната дисциплина, трудностите при определяне и оценяване на постиженията на учениците или пропуски на учениците. Много от тези недостатъци могат да бъдат преродоляни.

- Фронтална форма на обучение - въпросите са отправени към всички, които очакват проверяване и оценяване. Учителят обаче избира по определен критерии някои от тях. Когато организира фронталната дейност учителят обхваща всички ученици – предлага задачи, нова информация адресирана към всички, провежда беседа, демонстрира опити, прави инструктаж за предстоящата работа. В този организационен момент всички ученици са в еднаква позиция, с тях наистина се работи фронтално. При реализиране на поставвените задачи обаче, те могат да работят и колективно, групово, индивидуално. В условията на тази форма на обучение учителя има възможност за непосредствено идейно –емоционално въздействие върху учениците, което ги подбужда към съответни мисли, чувства, преживявания, действия, оценка. Негативни страни – учениците са в позиция на изпълнители, пасивни потребители на знания, взаимодействия между учителя и учениците е на основата на ръководството и подчинение, не възниква пълноценно общуване и взаимоотношения между тях. Създават се условия за сложни и конфликтни отношения , не се осигурява личностно равенство и взаимно уважение.