Човекът живее в общности, но за разлика от низшите животни, при които всички изпълняват една и съща функция, хората изпълняват разл. функции, имат различни позиции. Оттук тръгваме към понятието „социални роли”.1 концепция за соц. роли е на Шекспир. Чарлз Кули смята, че човек се опознава търсейки себе си в другия.
Терминът соц. роли е въведен от Джордж Х. Мийд.Той създава първата теория за социалните роли. Мийд смята СП за самостоятелна наука.Соц. роли- същност: формите на поведение, с които човек изпълнява своята спец. функция в групата. Тези ф-ми на поведение са утвърдени от норми и образци. Всяка роля се изпълнява по спец. за човека начин. При изпълнението човек се ръководи от своите възможности и способности. Ролята зависи от условията, човек изпълнява мн. роли, но не едновременно. Някои роли са централни, а други са второстепенни. Някои второстепенни може да са по-престижни. Понякога има странни зависимости между ролите на човека. Тази зависимост може да е рангова, но може м/у ролите да има противоречие. Съвкупността от соц. роли се нарича социален статус на личността.
Социален статус- това е базовата структура на всяка личност. Социалният статус моделира психиката. Затова има соц.псих. явления, качества и състояния, които зависят пряко и косвено от соц. статус на личността. Явления свързани пряко със социалния статус на личността: самопознанието на човека, защото трябва да мине и през неговите роли и през соц. статус. Самопознанието има три степени: най-ниска- Аз- образец- знание за себе си в една социална ситуация; втора степен- Аз- представа- знание за една цяла социална роля; трета степен- Аз- концепция- изкристализират повечето от знанията за социалните роли, съвкупност от всички Аз-представи.
Тя се изгражда на основата на относителното постоянство у човека, на трайното в неговата лична структура и поведение. Аз-концепцията допълнително укрепва Аз-представите. В Аз-концепцията познанието за себе си приема относително устойчива форма. Самооценка на личността- отношение на човека към своите позиции в обществото, към своите роли и тяхното изпълнение. Тя може да съдържа удовлетвореност и неудовлетвореност от себе си, от позициите в обществото, от начина на постигане, от престижа, от това дали тези позиции са заслужени. Карл Роджърс написва книга за формирането на самооценката у дадена личност. При зрелия човек се стига до гъвкава Аз-концепция, при която се съгласуват оценките на другите, вътрешни оценъчни процеси и опита. Самооценка- нравственопсихично чувство основаващо се на самооценка. Възниква на основата на самоизмерване с общоприетите норми. Самочувствие- преживяване на самооценката. Проявява се в общото емоционално състояние на човека. То е мн. важно- доброто състояние ни позволява да упражняваме собствения си стил и да го налагаме. Влияе на работоспособността, издръжливостта, самоувереността. Високото самочувствие има и негативна страна, когато е неоснователно, а даже и когато е основателно, защото често пъти притъпява усета за опасност, за преценка степента на риска.
Няма коментари:
Публикуване на коментар