1. Емоциите са специфичен психичен феномен. Специфичното е:
идва от субективното преживяване (чувствата, мислите и мотивите са модусите на психичното);
има в себе си способността да регулира цялостното поведение на човека (ценностите не могат);
-емоцията съдържа психично поведение;
-емоцията не може системно да определя поведението, може по изключение;
-емоциите доминират системно в поведението на хора, които имат сериозни дефицити в социалната сфера (умствено изостанали) – това е изключението;
способността им да бъдат експлицирани, ценностите не могат – при емоциите изразът е директен;
В основата си емоциите са инстинкти – те са пряко свързани с органичния метаболизъм (напр. чувството на глад се дължи на различни промени в клетката и съществува докато не се наядеш)
2. Управление на емоциите – донякъде ни свързват с животните. Емоциите се включват като един от елементите на регулация при човека, но НЕ като единствен. Зрелият човек не би трябвало да бъде подвластен на емоциите. Начините за управление са:
реализация на емоционална интенция (това е най-ефективният, но агресивните?!!);
сублимация, която позволява произтичащото действие да не бъде извършено (по различни причини), а някакво друго действие:
-адиктивно поведение – хазарт, кафе, цигари и др.;
-конструктивна сублимация – спорт;
-деструктивна сублимация – удряне;
Затваряне (капсулиране) на емоциите – най-неефективен, защото емоцията вътре в себе си носи енергия, дори психическа – подтискайки я тя не изчезва, но се променя (като тенджерата под налягане), има праг на насищане; капсулираната емоция е разрушаваща (много голяма част от болестите на модерния човек са причинени от подтисканите емоции);
3. Криминалното и емоциите – емоциите детерминират масата от битовите престъпления. 2 ракурса:
-емоциите са само базата, върху която възниква криминалното поведение;
-състояние на афект – то е специфично и дори кодифицирано (смекчаващо вината -обстоятелство), продължава секунди, човек не е в състояние само в този миг да управлява постъпките си – проблемът идва от капсулираните емоции, това е моментът, в който се отпушват. Липсата на спомен при афекта е задължителна.
идва от субективното преживяване (чувствата, мислите и мотивите са модусите на психичното);
има в себе си способността да регулира цялостното поведение на човека (ценностите не могат);
-емоцията съдържа психично поведение;
-емоцията не може системно да определя поведението, може по изключение;
-емоциите доминират системно в поведението на хора, които имат сериозни дефицити в социалната сфера (умствено изостанали) – това е изключението;
способността им да бъдат експлицирани, ценностите не могат – при емоциите изразът е директен;
В основата си емоциите са инстинкти – те са пряко свързани с органичния метаболизъм (напр. чувството на глад се дължи на различни промени в клетката и съществува докато не се наядеш)
2. Управление на емоциите – донякъде ни свързват с животните. Емоциите се включват като един от елементите на регулация при човека, но НЕ като единствен. Зрелият човек не би трябвало да бъде подвластен на емоциите. Начините за управление са:
реализация на емоционална интенция (това е най-ефективният, но агресивните?!!);
сублимация, която позволява произтичащото действие да не бъде извършено (по различни причини), а някакво друго действие:
-адиктивно поведение – хазарт, кафе, цигари и др.;
-конструктивна сублимация – спорт;
-деструктивна сублимация – удряне;
Затваряне (капсулиране) на емоциите – най-неефективен, защото емоцията вътре в себе си носи енергия, дори психическа – подтискайки я тя не изчезва, но се променя (като тенджерата под налягане), има праг на насищане; капсулираната емоция е разрушаваща (много голяма част от болестите на модерния човек са причинени от подтисканите емоции);
3. Криминалното и емоциите – емоциите детерминират масата от битовите престъпления. 2 ракурса:
-емоциите са само базата, върху която възниква криминалното поведение;
-състояние на афект – то е специфично и дори кодифицирано (смекчаващо вината -обстоятелство), продължава секунди, човек не е в състояние само в този миг да управлява постъпките си – проблемът идва от капсулираните емоции, това е моментът, в който се отпушват. Липсата на спомен при афекта е задължителна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар